Обратните връзки от работата ми с клиенти консултации и восъколеене.
Привет, г-жо Кирилова,
Предвид многото лични ангажименти, които имате, ще се радвам, когато Ви е удобно да поръчам следващ восък.
Използвам кодираната сол, която ми подарихте и ми действа доста изчистващо- слагам си вечер под леглото и сънувам разни сънища, мих пода в апартамента, носи си и в себе си в едно пликче. Междувременно не спирам да си правя и ритала със свещи.
Още с отварянето на пакета сол и първото използване:
– изгоря каната за гореща вода
– изгоря и телевизора на съквартирантката
– пак ми се появиха публикации на бившия, както и на една негова позната, която ми беше направила около 20 фалшиви профила във фб.
– обзе ме желанието за основно чистене – това чувство го обожавам. Почти винаги след восък се случва и все има какво още да се изхвърли
– трябваше да ходя на празник на братовчедка ми и в деня, в който ми писа, направо някакви неприятни тръпки, някакъв вид стрес, тревожност мина през тялото ми.
– настинах и 2-3 дни ми беше неприятно, но бързо се възстанових
-сънувах починалия ми дядо, който ми каза, че иска да препишат всичко на мен хах..
Вече в комбинация и с восъка:
-леля ми си счупи крак (още несъвзела се от бъбречния сепсис, който получи и едва не умря). Прави ми впечатление, че при последните восъци, или леля ми, или майка ми пострадват физически- майка ми беше паднала и сериозно си беше ожулила кръста.
– наскоро в един и същи ден ми писаха стари познати- мъже, сетили са се за мен
Покрай розовата вода виждам, че някои хора започнаха да ме приемат по- отворено, да ме поздравяват и да си говорят с мен.
Благодаря от сърце за енергията Ви и помощта ❤️
Пожелавам Ви и тотална доминация във всички битки, които водите! 💪🔥⚜️
………………….
Здравейте г-жо Кирилова,
Измина повече от месец от последната отливка и се случиха отново доста неща, затова искам да Ви дам обратна връзка.
Всичко отново беше много интензивно, дори не усетих как времето „излетя“!
На 30 август вкъщи дойде за два-три дни, по нейните думи, племенницата на съпруга ми, докато си уреди преместването от един блок в друг в Студентски град. Оказа се, че нещата не са толкова прости, колкото тя ги е разбрала и представя. Момичето има твърде различен начин на живот от онзи, с който ние сме свикнали – ходи на лекции, работи, почти всяка вечер излиза с приятели и се връща в ранната сутрин на следващия ден, а понякога направо по време, когато ние тръгваме за работа. Има периоди от дни, в които не я виждаме и мъжът ми се притеснява за нея и се опитва да я възпитава. Казах му, че тя не му е дъщеря и той не може да я възпитава, още повече, че вече е на 20 години и е пълнолетна.
Моето виждане е, че можем да дадем само подкрепа, изразяваща се в подслон и храна, докато тя си осигури общежитието, без да й налагаме правила на живот, който тя не възприема. Разбира се, още от самото начало й казах какви са правилата в нашия дом и помолих да се спазват. Засега това, което съм казала се спазва.
Преди десет дни тя си замина за родния град, тъй като беше се разболяла. Вчера се върна и каза, че вече въпросът с общежитието е уреден, но ще спи вкъщи, защото все още нямало легло за нея в стаята. Разказа, че докато е шофирала старата кола на мъжа ми (той остави колата при тях, за да я ползват), са я спрели и са я глобили за неработещ фар. Малко по-късно нещо в автомобила се е възпламенило и се е наложило да я остави на баща си за ремонт. Предполагам, че чрез восъка негативът е отишъл в този автомобил и той е дал дефект.
На 6 септември около 17-18 часа, когато се прибрахме от разходка и приятно изкарване на деня, съпругът ми ме извика от банята. Оплака се от силна болка в тила, която многократно го е „ударила“ по неговите думи отдолу нагоре. Каза, че е имал и трудност да излезе от банята и затова ме е повикал.
Когато измерихме кръвното, оказа се, че е вдигнал 224 горна граница, долната не помня. Предприехме възможните в този момент мерки с „бабини илачи“, билкови тинктури и аспирин, а на сутринта отидохме до аптеката и помолихме да дадат лекарство, докато изкара съботното си дежурство на работа и после да отидем на лекар. Преди да вдигне кръвното, той се притесняваше, че в събота може да се наложи да работи сам в магазина.
В крайна сметка, всичко се разви много благоприятно, както за здравето му, така и в работен план: от една страна се оказа от изследванията, които му предписаха и от прегледите при кардиолог, че единствено има леко завишен показател на холестерола. Взехме мерки за това. За контрол на високото кръвно му изписаха лекарство с еднократен прием на една таблета. В последствие кардиологът го намали на половин хапче, след като видя проследяванията на показателите на кръвното за седмица.
От 30 септември колежката на мъжа ми, чието поведение създаваше проблеми сред колегите им, вече е в друг обект на фирмата и този въпрос също се разреши благоприятно за съпруга ми. Благодаря!
Имах нова „случайна“ среща с големия ми брат. Този път на излизане от магазин, мъжът ми го видя и му се обади. Поговорихме около две минути, той разхождаше кучето им.
На въпроса на мъжа ми „Как сте?“, брат ми отговори леко троснато, че е дежурен, без да съобщава каквото и да е за останалите от семейството. Както обикновено, не се поинтересува как сме ние. Явно това отношение към мен се прехвърля и спрямо мъжа ми.
На следващия ден брат ми се обади да ме уведоми, че чрез нашия братовчед, при когото се видяхме лятото на село, се е свързал с друга братовчедка и тя изявила желание да говори и с мен. Питаше ме дали съм съгласна да даде телефона ми на нея. Съгласих се. Когато помолих все пак да й каже да ми пише преди да звъни, за да знам кой се обажда, той се сопна, че тя ни била роднина и че той щял да размени телефоните ни.
Останах с неприятно усещане и въпрос: Защо той не общува нормално с най-близките си в момента роднини – брат си и сестра си, които живеят в същия град и са на десет минути разстояние с трамвая, а търси общуване с далечни такива, които живеят в други населени места?! Осъзнавам, че в тези отношения има още много работа.
На 22-ри септември, докато се разхождахме из природата, бях нападната от рояк ситни комари, които така ме изпонахапаха по краката, че станах на огромни плюски, сърбящи и болящи. Беше като някакво нападение от рояк безшумни и ситни комари, които не се чуват предварително. С помощта на домашната ракия на мъжа ми сърбежите и подутините преминаха до вечерта.
Същият ден ми се поду венеца на един зъб и досега е подут, без да има болка. Преди няколко дни се отчупи и част от зъба, вероятно от пломбата.
При преглед при зъболекар се установи, че венецът е доста възпален, започнахме лечение, което трябва да продължи. Според зъболекаря има вероятност да се наложи ваденето на зъба, защото има отчупена една стена и не се знае дали ще може да се запази зъба. Въпреки всичко, аз се чувствам спокойна и нямам болки, което го отдавам на „разчистването“ от восъка и показването на проблема достатъчно рано, за да се вземат адекватни мерки.
Отивайки за работа изгубих една перлена гривна, подарена ми в комплект с перлено колие.
Носила съм я само два пъти. Погледнах да не е изпаднала в къщи или в чантата ми, но като не я намерих, реших, че така е трябвало.
Когато един ден „изгубих“ скъп за мъжа ми предмет малко се притесних. Докато го търсех намерих загубения подарък за абитуриентския бал на неговата племенница, който беше миналата година. Два-три дни, докато правех друго нещо, намерих „изгубения“ предмет – просто се сетих къде съм го оставила.
През цялото време мъжът ми ме успокояваше да не се притеснявам, че съм го загубила. Аз пък през цялото време бях сигурна, че не съм го изгубила или забравила, защото си спомням как го прибрах. Губеше ми се спомена къде го слагам и после този спомен дойде изведнъж като просвет.
Притеснението ми беше, че изведнъж спомените ми се губят, сякаш някой ги трие с гъба.
Днес видях на земята по пътека между блоковете зелена гъба за миене на съдове. Знаци…
Не знам точно кога, но очите ми престанаха да сълзят сутрин обилно и да отделят огромно количество секрети, сякаш „от само себе си“ – не съм правила нищо различно, освен да капя капки за очи за овлажняване. Много дълго време бяха в това състояние, което се е изчистило, благодарение на восъка! Благодаря Ви!
При профилактичен преглед при очен лекар се установи, че макар да имам промяна в диоптъра, който се е увеличил, е отпаднала необходимостта от допълнително поставяне на цилиндър при астигматизъм. Питам се дали това не е от промяна на гледната точка.
Срещнах „случайно“ приятелка на майка ми. Поговорихме и аз й казах, че съм обидена на нея и на съпруга й и обясних защо.
Тя се оправда, но аз й казах, че това не е извинителна причина, защото, ако е искала да направи нещо, щеше да намери начин.
Изненадващо племенницата ми, която живее и работи във Франция, отговори на моите поздравления за рождения й ден, макар и 20 дни по-късно. Дори ми предложи да се чуем в удобно за мен време. Тя е дъщеря на големия ми брат, чието поведение и отношение спрямо мен продължава да ме изумява, и обикновено е дистанцирана като баща си. Предложението да говорим дойде в деня преди рождения ден на майка й, която отрязах последния път, когато общувахме, заради нейните непрестанни претенции, с които ме натоварва.
От разговора ни с племенницата ми разбрах, че с дългогодишния й приятел са се сгодили и ме помоли за съдействие относно събиране на информация за организиране на сватбата, тъй като живеят в чужбина. Сякаш восъкът е изчистил някакви негативи, които стояли дълго време помежду ни.
При пътуване на мъжа ми някой е хвърлил камък по стъклото на прозореца на предното пасажерско място, което обаче е довело само до одраскване на стъклото и без съществени вреди. Абсолютно съм сигурна, че това е само благодарение на восъка!
Г-жо Кирилова, искам отново да Ви благодаря за Вашия безценен труд, който осъществявате чрез восъколеенето и не само, чрез споделянето чрез интернет на толкова много полезна информация с всички! Сигурна съм, че восъкът спомогна както да се види достатъчно рано проблема с кръвното на мъжа ми, така и относно проблемите с моите зъби. Не знам дали има някакво отношение чистенето с восък към „губенето“ на спомени от време на време, но може би това е знак, че нещо с краткосрочната памет не е наред. Отношението на брат ми също ме кара да мисля за причините.
Още веднъж, Благодаря Ви за всичко от сърце! Думите всъщност са недостатъчни да се изрази тази Благодарност, която изпитвам към Вас!
Моля Ви, ако сте съгласна за следваща отливка, да ми потвърдите, за да направя превод.
С уважение,
П.П.: Снощи попаднах на статия на електронното издание на „Дунав мост“, в което беше разказана историята на сина Ви – това, че е принуден да повтаря 9 клас, заради географията. Оттам научих, че Вие сте спечелили съдебното дело, за което Ви поздравявам! Желая Ви успешно приключване на цялата история и за сина Ви! Останете си със здраве Вие и цялото Ви семейство
………………….
Благодаря з аобратната връзка. С клиентката работим от години , всеки месец си поръчва восък…восъкът не оставя хората да скучат и се затлачва енергията без събития.
“ Здравейте, Ани Кирилова!
Първо и преди всичко искам да Ви благодаря за всичко,което правите за мен с Вашата сила! Такава сила не съм преживяла. В момента едва смогвам да вляза в ритъм по общочовешките стандарти-както се изразявате.
Ето обратна връзка от последната:Аспектът е дълбоко изчистване, каквото не сте ми правила.
-Първо чувството за тъга, разочарование, несигурност, обърканост
-Новият мъж падна в банята и изкърти шкафа. Падна на лявата си ръка, в която има шина и едва са я спасили да не я отрежат, но не падна на главата си, което е супер. Направи си снимка и се оказа,че само я е натъртил, нищо по-лошо и сложно, нито падна на главата си. Шкафа успях да оправя сама, майсторът дойде да сложи само силикон. Оказа се, че има кошери и си купих от него медена пита-както я вади от кошера-това, ако не е медал :)) Просто така се стекоха обстоятелствата.
-Проектира се проблем с училището на дъщеря ми. Учителката по солфеж беше писала забележка на всички деца, че са без домашно, само че допус нат ед на грешка при солфежирането на домаш на работа, гонила ги от час, целия клас 10 минути преди часа, внушава на децата, че са болни и със забра на за пеене, ако имат хрема или ких нат, пръска ги със спирт и постоянно им натяква, че ще я разболеят. Направихме подписка няколко родители, писах до РУО, до МОН, до училището-резултатът е, разбира се, че родителите сме неадекватни. Но аз няма да се откажа. Няма да влизам в подробности. На фона, на това, което Вие споделяте е нищо, но го отбелязвам като изчистване след восъка.
-Бившият ми мъж ми написа поредното писмо, с което да се чувствам виновна, но му го върнах. Спря да ми пише.
Едната вечер, като се прибрах с децата, мивката в кухнята се беше запушила. Не можах да направя вечеря на децата, но успях да я отпуша на сутринта.
-ходих с новия мъж до пещерата на Свети Иван Рилски. Случихме някакъв странен ден, в който повечето бензиностанции не работеха, заради футболни фенове. Прибрахме се на косъм, защото нямахме нафта, а бензиностанциите по магистралата масово или бяха затворени или имаха опашки от коли.
-На новия мъж му се проектира запор, в резултат на старо дело, което уж беше приключило и той каза че всичко е платил. Тепърва това се изяснява.
-Колата му трябваше да мине на ремонт също, защото я ударихме в дълбока дупка при предния восък.
-Беше си счупил зъб, но го оправи.
Шефката ми- и при нея странности. Споделих ви за дрехите и гардероба. Беше на екскурзия до Мароко. Остана от там да и донесат палто. Всъщност не мога тук да вляза в подробности. Бих исала първо консултация половин час, после вероятно восък, ако Вие сте съгласна.
Жална им майка, както се казва, на тези от ……. Изобщо не са наясно какво ги чака-разбира се като резултат от собствените им действия спрямо казуса със сина Ви.“
…………….
Добро утро, г-жо Кирилова! Изпращам Ви снимка за проверката днес и предварително Ви благодаря за отделеното време за мен. Аз имах доста странен уикенд след восъка този път – почти всичко ме дразнеше около мен и направо ми беше трудно да понасям шумни и лошо държащи се хора около мен. Много неща и чувството за неразбиране от околните ме караха дори да плача и изпадам в дълбоки размисли тези дни. Дори вчера реших да остана целия ден сама вкъщи и умишлено да избягвам контакти и комуникация с други хора, поне докато това мине. Днес се чувствам по-добре, но все още имам нужда от отдалечаване и нежелание за общуване с хората, които ме разочароваха напоследък. Надявам се скоро да се върне отново доброто ми настроение и да се чувствам отново емоционално стабилна. Поздрави и лек ден Ви пожелавам,
…………….
Добро утро , г-Жо Кирилова , изпращам снимка за проверка, след отливката се чувствам по-спокойна и мога да се фокусирам по-добре( през последните седмици имах проблем с това – бях прекалено хаотична и разпиляна) също така вчера непосредствено след отливката имам нова потенциална възможност за работа и за друга ми беше комуникирано, че има забавяне , но пък голяма вероятност да се случи. Това е на първо четене , отново ще напарвя обстойно обобщение на предстоящото и ще споделя обратната връзка при следващата отливка. Безкрайно ви благодаря, за това което правите !
………………
Общо – добре се чувствам,но си давам сметка,че си държа блокажите като стара връзка. Не знам как спра да се раздавам на другите. Истината е,че когато видя човек в беда винаги се хвърлям да помагам и в момента се чувствам добре от взетото решение,но след малко си давам сметка, че не трябва да го правя и не съм длъжна да го правя и ме е яд на мене си. Хубавото е,че поне го осъзнавам. Всеки месец правя ритуала с 9 свещи, като казвам да изгорят всички блокажи на всички нива (може и тук нещо да греша) . Благодаря Ви, че работите с мен! Трябва да се справя със старите блокажи.
Видео на канала ми в Ютуб:
АК
Ани Кирилова / едно от всичките ми имена/
Ани Кирилова / различният Ясно-Видец, различният Маг, професионален чистач в игрите, тетан/
